14 нояб. 2023 г., 17:01

Река на добротата

666 6 5

Поле от камъни, реалната картина.

Безплоден свят и вятър самота.

Сърца изтръгнати в пустинната градина.

Безлики маски, бал на суета.

 

Под тази каменна грамада

тече кристална, изворна вода.

Отнема мъките на който страда.

Една река пропита с доброта.

 

Грехът на всеки тя ще го отмие,

дори скалата блясва с красота.

Кристалът там във нея ще открие

и той ще има чиста светлина.

 

Отнася пясъка и тинята далече

в утайника на хорските дела,

където от калта се раждат вече,

небесните цветя на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гедеон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трудно се откриват изворите, които носим в себе си. С твърде много излишни неща са затрупани.
  • Благодаря, че сте прочели, но ако трябва да съм честен не ми харесва, като поетично изпълнение стихът. Сигурен съм, че и на Майстора не му е харесало, но какво да прави публикува и шкарто.
  • Прекрасна поезия, наситена с доброта и вяра.
  • Поздрави за хубавият стих !
  • Браво.
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...