14 nov 2023, 17:01

Река на добротата

  Poesía
668 6 5

Поле от камъни, реалната картина.

Безплоден свят и вятър самота.

Сърца изтръгнати в пустинната градина.

Безлики маски, бал на суета.

 

Под тази каменна грамада

тече кристална, изворна вода.

Отнема мъките на който страда.

Една река пропита с доброта.

 

Грехът на всеки тя ще го отмие,

дори скалата блясва с красота.

Кристалът там във нея ще открие

и той ще има чиста светлина.

 

Отнася пясъка и тинята далече

в утайника на хорските дела,

където от калта се раждат вече,

небесните цветя на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трудно се откриват изворите, които носим в себе си. С твърде много излишни неща са затрупани.
  • Благодаря, че сте прочели, но ако трябва да съм честен не ми харесва, като поетично изпълнение стихът. Сигурен съм, че и на Майстора не му е харесало, но какво да прави публикува и шкарто.
  • Прекрасна поезия, наситена с доброта и вяра.
  • Поздрави за хубавият стих !
  • Браво.
    Поздравявам те.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...