Nov 14, 2023, 5:01 PM

Река на добротата

  Poetry
662 6 5

Поле от камъни, реалната картина.

Безплоден свят и вятър самота.

Сърца изтръгнати в пустинната градина.

Безлики маски, бал на суета.

 

Под тази каменна грамада

тече кристална, изворна вода.

Отнема мъките на който страда.

Една река пропита с доброта.

 

Грехът на всеки тя ще го отмие,

дори скалата блясва с красота.

Кристалът там във нея ще открие

и той ще има чиста светлина.

 

Отнася пясъка и тинята далече

в утайника на хорските дела,

където от калта се раждат вече,

небесните цветя на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трудно се откриват изворите, които носим в себе си. С твърде много излишни неща са затрупани.
  • Благодаря, че сте прочели, но ако трябва да съм честен не ми харесва, като поетично изпълнение стихът. Сигурен съм, че и на Майстора не му е харесало, но какво да прави публикува и шкарто.
  • Прекрасна поезия, наситена с доброта и вяра.
  • Поздрави за хубавият стих !
  • Браво.
    Поздравявам те.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...