14.11.2023 г., 17:01

Река на добротата

660 6 5

Поле от камъни, реалната картина.

Безплоден свят и вятър самота.

Сърца изтръгнати в пустинната градина.

Безлики маски, бал на суета.

 

Под тази каменна грамада

тече кристална, изворна вода.

Отнема мъките на който страда.

Една река пропита с доброта.

 

Грехът на всеки тя ще го отмие,

дори скалата блясва с красота.

Кристалът там във нея ще открие

и той ще има чиста светлина.

 

Отнася пясъка и тинята далече

в утайника на хорските дела,

където от калта се раждат вече,

небесните цветя на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трудно се откриват изворите, които носим в себе си. С твърде много излишни неща са затрупани.
  • Благодаря, че сте прочели, но ако трябва да съм честен не ми харесва, като поетично изпълнение стихът. Сигурен съм, че и на Майстора не му е харесало, но какво да прави публикува и шкарто.
  • Прекрасна поезия, наситена с доброта и вяра.
  • Поздрави за хубавият стих !
  • Браво.
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...