Поле от камъни, реалната картина.
Безплоден свят и вятър самота.
Сърца изтръгнати в пустинната градина.
Безлики маски, бал на суета.
Под тази каменна грамада
тече кристална, изворна вода.
Отнема мъките на който страда.
Една река пропита с доброта.
Грехът на всеки тя ще го отмие,
дори скалата блясва с красота.
Кристалът там във нея ще открие
и той ще има чиста светлина.
Отнася пясъка и тинята далече
в утайника на хорските дела,
където от калта се раждат вече,
небесните цветя на любовта.
© Гедеон Всички права запазени