14 дек. 2023 г., 16:15

Рекапитулация

575 7 10

Какво спечелих от живота ли?

Везните мерят само тленното.

Получих плюсове и минуси,

а думата ще има утре времето.  

 

От нощите, пропити с недоспиване

спечелих думичката "мамо".

Ръцете детски на разсъмване

венец от обич са на моето рамо.

 

Но любовта не слагам на везната. 

Такива чувства са неизмерими.

Не я купувам и не я продавам.

защото знам, че е неповторима.

 

Разплитах дни и крехки нощи.

и дълго след мечтите си се скитах.

Сграбчвах ги с продрани нокти...

И суетата в тръни запокитих!

 

Спечелих състезанието със себе си!

Не беше никак, никак лесно.

А после куп приятели изчезнаха...

Везната ги отмерваше по честност.

 

Научих се да давам, без да взимам.

Не тегне на везните моето състояние.

Подарявам от сърце, което имам.

и пак остава още за раздаване!

 

Какво спечелих от живота ли?

Пито – платено е до трошичка.

Не аз, Животът с мен спечели.

Всеки ден започвам на чисто!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...