14.12.2023 г., 16:15

Рекапитулация

580 7 10

Какво спечелих от живота ли?

Везните мерят само тленното.

Получих плюсове и минуси,

а думата ще има утре времето.  

 

От нощите, пропити с недоспиване

спечелих думичката "мамо".

Ръцете детски на разсъмване

венец от обич са на моето рамо.

 

Но любовта не слагам на везната. 

Такива чувства са неизмерими.

Не я купувам и не я продавам.

защото знам, че е неповторима.

 

Разплитах дни и крехки нощи.

и дълго след мечтите си се скитах.

Сграбчвах ги с продрани нокти...

И суетата в тръни запокитих!

 

Спечелих състезанието със себе си!

Не беше никак, никак лесно.

А после куп приятели изчезнаха...

Везната ги отмерваше по честност.

 

Научих се да давам, без да взимам.

Не тегне на везните моето състояние.

Подарявам от сърце, което имам.

и пак остава още за раздаване!

 

Какво спечелих от живота ли?

Пито – платено е до трошичка.

Не аз, Животът с мен спечели.

Всеки ден започвам на чисто!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...