Реката
Синеока реката поглежда
към брега - нецелуван жених
и надолу, надолу отвежда
бистър спомен за извора тих.
Своят блян за семейство и дом,
за покой край върбица зелена.
Бърза, търси нечакан подслон,
под звездите навеки ранена.
И шуми, и бълбука, говори,
чака помощ и радостна вест.
Сякаш дълго с вятъра спори,
кой е по - натъжен и злочест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
