25 мая 2021 г., 12:20

Реката 

  Поэзия » Другая
267 2 1

Синеока реката поглежда

към брега - нецелуван жених

и надолу, надолу отвежда

бистър спомен за извора тих.

 

Своят блян за семейство и дом,

за покой край върбица зелена.

Бърза, търси нечакан подслон,

под звездите навеки ранена.

 

И шуми, и бълбука, говори,

чака помощ и радостна вест.

Сякаш дълго с вятъра спори,

кой е по - натъжен и злочест.

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??