25 мая 2021 г., 12:20

Реката 

  Поэзия » Другая
379 2 1
Синеока реката поглежда
към брега - нецелуван жених
и надолу, надолу отвежда
бистър спомен за извора тих.
Своят блян за семейство и дом,
за покой край върбица зелена.
Бърза, търси нечакан подслон,
под звездите навеки ранена.
И шуми, и бълбука, говори,
чака помощ и радостна вест.
Сякаш дълго с вятъра спори,
кой е по - натъжен и злочест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Все права защищены

Предложения
: ??:??