May 25, 2021, 12:20 PM

Реката 

  Poetry » Other
324 2 1

Синеока реката поглежда

към брега - нецелуван жених

и надолу, надолу отвежда

бистър спомен за извора тих.

 

Своят блян за семейство и дом,

за покой край върбица зелена.

Бърза, търси нечакан подслон,

под звездите навеки ранена.

 

И шуми, и бълбука, говори,

чака помощ и радостна вест.

Сякаш дълго с вятъра спори,

кой е по - натъжен и злочест.

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??