Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
7 мар. 2017 г., 22:16

Реката шепти "обичам"! 

  Поэзия » Акростихи
484 2 7

Родена – да пълзи, от

едно поточе, 

когато в нас горчи,

а тя ни милва, 

тогава я обичам, 

а тя е майка родна. 

 

Шуми от сълзи напоена, 

едвам криволичи. 

Покрива земна гръд –

твърда, непропусклива

и тихичко шепти. 

 

- Обич диря! 

Бавно, ден след ден –

изписва мигли. 

Чака принца смъртен, 

а нея – чака я морето, 

мъртво! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??