Реката шепти "обичам"!
Родена – да пълзи, от
едно поточе,
когато в нас горчи,
а тя ни милва,
тогава я обичам,
а тя е майка родна.
Шуми от сълзи напоена,
едвам криволичи.
Покрива земна гръд –
твърда, непропусклива
и тихичко шепти.
- Обич диря!
Бавно, ден след ден –
изписва мигли.
Чака принца смъртен,
а нея – чака я морето,
мъртво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
