Реката шепти "обичам"!

7.03.2017 г., 22:16 ч.

Поезия » Акростихове

483 2 7

Родена – да пълзи, от

едно поточе,

когато в нас горчи,

а тя ни милва,

тогава я обичам,

а тя е майка родна.

Шуми от сълзи напоена,

едвам криволичи.

Покрива земна гръд –

твърда, непропусклива

и тихичко шепти.

- Обич диря!

Бавно, ден след ден –

изписва мигли.

Чака принца смъртен,

а нея – чака я морето,

мъртво!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-09T15:24:21+02:00

Хубав стих Васе.Браво
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-08T14:39:06+02:00

Усетих Васе!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-08T06:12:11+02:00

Чудесен стих, Васе! Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2017-03-08T00:42:06+02:00

Силен и много оригинален стих. Пестелив на думи, ала наситен с емоция!
Поздрав, Васи!
rumbic (Руми)

2017-03-08T00:03:09+02:00

Щом търси обич, то несъмнено ще се намери и на кого да дари своята...
Харесах, Васе!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-03-07T23:45:44+02:00

Родена да пълзи
но има и сърце
и то обича
за принца чакан
ще шепти и се зарича.
Такива сме и ние.Чакаме принц или принцеса.Нали това е красотата на мечтите.
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-07T23:27:56+02:00

Поздрав, наистина много добър стих!!!