7 mar 2017, 22:16

Реката шепти "обичам"! 

  Poesía » Verso acróstico
420 2 8

Родена – да пълзи, от

едно поточе, 

когато в нас горчи,

а тя ни милва, 

тогава я обичам, 

а тя е майка родна. 

 

Шуми от сълзи напоена, 

едвам криволичи. 

Покрива земна гръд –

твърда, непропусклива

и тихичко шепти. 

 

- Обич диря! 

Бавно, ден след ден –

изписва мигли. 

Чака принца смъртен, 

а нея – чака я морето, 

мъртво! 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??