Родена – да пълзи, от
едно поточе,
когато в нас горчи,
а тя ни милва,
тогава я обичам,
а тя е майка родна.
Шуми от сълзи напоена,
едвам криволичи.
Покрива земна гръд –
твърда, непропусклива
и тихичко шепти.
- Обич диря!
Бавно, ден след ден –
изписва мигли.
Чака принца смъртен,
а нея – чака я морето,
мъртво!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
