Родена – да пълзи, от
едно поточе,
когато в нас горчи,
а тя ни милва,
тогава я обичам,
а тя е майка родна.
Шуми от сълзи напоена,
едвам криволичи.
Покрива земна гръд –
твърда, непропусклива
и тихичко шепти.
- Обич диря!
Бавно, ден след ден –
изписва мигли.
Чака принца смъртен,
а нея – чака я морето,
мъртво!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
