Реката, в която потъват душите
657
0
2
"Реката, в която потъват душите"
Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите.
Стоиш, разделен на парчета,
на късчета малки - прах сред звездите,
безмълвен се носиш по Лета -
потънал в забрава пазач на сълзите.
Скръстил във тъмното длани,
се молиш най-после дано да умреш,
но през дълбоките рани
поглъщаш с наслада прогнилата леш.
Реката потъва дълбоко,
в недрата подземни извива се тя
и в тебе се впива жестоко
без думи последният взор на Смъртта...
* * *
Когато достигнеш брега
на Реката, в която потъват душите,
ти вече си вкусил кръвта,
ти сам си Безплътният Цар на мухите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены
