Реката, в която потъват душите
648
0
2
"Реката, в която потъват душите"
Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите.
Стоиш, разделен на парчета,
на късчета малки - прах сред звездите,
безмълвен се носиш по Лета -
потънал в забрава пазач на сълзите.
Скръстил във тъмното длани,
се молиш най-после дано да умреш,
но през дълбоките рани
поглъщаш с наслада прогнилата леш.
Реката потъва дълбоко,
в недрата подземни извива се тя
и в тебе се впива жестоко
без думи последният взор на Смъртта...
* * *
Когато достигнеш брега
на Реката, в която потъват душите,
ти вече си вкусил кръвта,
ти сам си Безплътният Цар на мухите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени
