evotosh (Задгробник Евотош)
121 4
Mar 31, 2012, 8:42 PM

Реката, в която потъват душите 

  Poetry » Phylosophy
492 0 2

 

"Реката, в която потъват душите"

Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите.

Стоиш, разделен на парчета,
на късчета малки - прах сред  звездите,
безмълвен се носиш по Лета -
потънал в забрава пазач на сълзите.

Скръстил във тъмното длани,
се молиш най-после дано да умреш,
но през дълбоките рани
поглъщаш с наслада прогнилата леш.

Реката потъва дълбоко,
в недрата подземни извива се тя
и в тебе се впива жестоко
без думи последният взор на Смъртта...
*                    *                    *
Когато достигнеш брега
на Реката, в която потъват душите,
ти вече си вкусил кръвта,
ти сам си Безплътният Цар на мухите...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Голяма веселба е край стиховете Ви, а тоя дар от безплътния Цар на Мухите изби рибата, простете клишето. Предполагам, че неспазването на никаква поетична стъпка е част от стремежа Ви да създадете не просто мрачен, ами внушаващ неприязън стих.
  • Хареса ми заглавието на ... книгата. Поздрави
Random works
: ??:??