Mar 31, 2012, 8:42 PM

Реката, в която потъват душите

649 0 2

 

"Реката, в която потъват душите"

Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите.

Стоиш, разделен на парчета,
на късчета малки - прах сред  звездите,
безмълвен се носиш по Лета -
потънал в забрава пазач на сълзите.

Скръстил във тъмното длани,
се молиш най-после дано да умреш,
но през дълбоките рани
поглъщаш с наслада прогнилата леш.

Реката потъва дълбоко,
в недрата подземни извива се тя
и в тебе се впива жестоко
без думи последният взор на Смъртта...


*                    *                    *

Когато достигнеш брега
на Реката, в която потъват душите,
ти вече си вкусил кръвта,
ти сам си Безплътният Цар на мухите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Голяма веселба е край стиховете Ви, а тоя дар от безплътния Цар на Мухите изби рибата, простете клишето. Предполагам, че неспазването на никаква поетична стъпка е част от стремежа Ви да създадете не просто мрачен, ами внушаващ неприязън стих.
  • Хареса ми заглавието на ... книгата. Поздрави

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...