Mar 31, 2012, 8:42 PM

Реката, в която потъват душите

650 0 2

 

"Реката, в която потъват душите"

Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите.

Стоиш, разделен на парчета,
на късчета малки - прах сред  звездите,
безмълвен се носиш по Лета -
потънал в забрава пазач на сълзите.

Скръстил във тъмното длани,
се молиш най-после дано да умреш,
но през дълбоките рани
поглъщаш с наслада прогнилата леш.

Реката потъва дълбоко,
в недрата подземни извива се тя
и в тебе се впива жестоко
без думи последният взор на Смъртта...


*                    *                    *

Когато достигнеш брега
на Реката, в която потъват душите,
ти вече си вкусил кръвта,
ти сам си Безплътният Цар на мухите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • Голяма веселба е край стиховете Ви, а тоя дар от безплътния Цар на Мухите изби рибата, простете клишето. Предполагам, че неспазването на никаква поетична стъпка е част от стремежа Ви да създадете не просто мрачен, ами внушаващ неприязън стих.
  • Хареса ми заглавието на ... книгата. Поздрави

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...