19 мар. 2011 г., 23:04

Реквием

2.6K 1 26

Тази дълга любов най-накрая си тръгна...

И от сцената слезе без поклон и овации.

Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла

и пое без посока по безпътните знаци.

 

Тази сляпа любов най-накрая прогледна

и се спря удивена и прозряла най-после,

че е битка загубена всяка кратка победа.

А след нея напират неудобни въпроси.

 

Тази късна любов вече нищо не значи.

Не донесе взаимност, а натрупа беди.

Краткотрайна утеха за самотни играчи,

избеля  неусетно... Не остави следи.

 

Тази обич отписана ще потъне във мрака...

Ще я търсим навярно. Само ден или два...

 

Неуместни актьори във бездарен спектакъл

тръгват в чужди посоки...

                                                И какво от това?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...