19 мар. 2011 г., 23:04

Реквием

2.6K 1 26

Тази дълга любов най-накрая си тръгна...

И от сцената слезе без поклон и овации.

Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла

и пое без посока по безпътните знаци.

 

Тази сляпа любов най-накрая прогледна

и се спря удивена и прозряла най-после,

че е битка загубена всяка кратка победа.

А след нея напират неудобни въпроси.

 

Тази късна любов вече нищо не значи.

Не донесе взаимност, а натрупа беди.

Краткотрайна утеха за самотни играчи,

избеля  неусетно... Не остави следи.

 

Тази обич отписана ще потъне във мрака...

Ще я търсим навярно. Само ден или два...

 

Неуместни актьори във бездарен спектакъл

тръгват в чужди посоки...

                                                И какво от това?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...