19.03.2011 г., 23:04

Реквием

2.6K 1 26

Тази дълга любов най-накрая си тръгна...

И от сцената слезе без поклон и овации.

Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла

и пое без посока по безпътните знаци.

 

Тази сляпа любов най-накрая прогледна

и се спря удивена и прозряла най-после,

че е битка загубена всяка кратка победа.

А след нея напират неудобни въпроси.

 

Тази късна любов вече нищо не значи.

Не донесе взаимност, а натрупа беди.

Краткотрайна утеха за самотни играчи,

избеля  неусетно... Не остави следи.

 

Тази обич отписана ще потъне във мрака...

Ще я търсим навярно. Само ден или два...

 

Неуместни актьори във бездарен спектакъл

тръгват в чужди посоки...

                                                И какво от това?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...