Mar 19, 2011, 11:04 PM

Реквием

  Poetry » Love
2.6K 1 26

Тази дълга любов най-накрая си тръгна...

И от сцената слезе без поклон и овации.

Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла

и пое без посока по безпътните знаци.

 

Тази сляпа любов най-накрая прогледна

и се спря удивена и прозряла най-после,

че е битка загубена всяка кратка победа.

А след нея напират неудобни въпроси.

 

Тази късна любов вече нищо не значи.

Не донесе взаимност, а натрупа беди.

Краткотрайна утеха за самотни играчи,

избеля  неусетно... Не остави следи.

 

Тази обич отписана ще потъне във мрака...

Ще я търсим навярно. Само ден или два...

 

Неуместни актьори във бездарен спектакъл

тръгват в чужди посоки...

                                                И какво от това?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...