14 авг. 2006 г., 11:12

Реквием

1.5K 0 5

Животът ми низ от несгоди е.
Сизифовско трудно придвижване.
Бих казала - живот не е,
а някакво подобие.
Не е ли време вече за "Довиждане"?
Достатъчно, живот.
Надлъгвахме се -
нямам сили вече за преструване.
Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сизифовско трудно придвижване.

    Въпросния е вярвал в това, което прави. Твоята лирическа героиня съзнателно или не, е оприличена с него... Думата
    "Довиждане" не се вписва в творбата. Смени я с "До утре"
  • Ще повторя Петя, рано ти е за " Довиждане".
    Още дълго ще ни радваш със своите чудесни стихове!!!
    Поздрави, Мая!!!
  • Силен стих , Мая! Браво!
  • Поела си Сизифовия камък,
    не спирай,горе ще го изкачиш!
    И...е рано за "Довиждане"!
    Браво,Майче!
  • Поздравления!
    "Ти победи и се отдръпвам.
    Но усмихни ми се,
    поне веднъж...
    сега, когато се сбогуваме."
    Много силен е стихът ти Мая!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...