14 авг. 2006 г., 11:12

Реквием

1.5K 0 5

Животът ми низ от несгоди е.
Сизифовско трудно придвижване.
Бих казала - живот не е,
а някакво подобие.
Не е ли време вече за "Довиждане"?
Достатъчно, живот.
Надлъгвахме се -
нямам сили вече за преструване.
Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сизифовско трудно придвижване.

    Въпросния е вярвал в това, което прави. Твоята лирическа героиня съзнателно или не, е оприличена с него... Думата
    "Довиждане" не се вписва в творбата. Смени я с "До утре"
  • Ще повторя Петя, рано ти е за " Довиждане".
    Още дълго ще ни радваш със своите чудесни стихове!!!
    Поздрави, Мая!!!
  • Силен стих , Мая! Браво!
  • Поела си Сизифовия камък,
    не спирай,горе ще го изкачиш!
    И...е рано за "Довиждане"!
    Браво,Майче!
  • Поздравления!
    "Ти победи и се отдръпвам.
    Но усмихни ми се,
    поне веднъж...
    сега, когато се сбогуваме."
    Много силен е стихът ти Мая!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...