Aug 14, 2006, 11:12 AM
Реквием
Животът ми низ от несгоди е.
Сизифовско трудно придвижване.
Бих казала - живот не е,
а някакво подобие.
Не е ли време вече за "Довиждане"?
Достатъчно, живот.
Надлъгвахме се -
нямам сили вече за преструване.
Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме.
© Мая Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ще повторя Петя, рано ти е за " Довиждане".
Още дълго ще ни радваш със своите чудесни стихове!!!
Поздрави, Мая!!! -
Силен стих , Мая! Браво!
-
Поела си Сизифовия камък,
не спирай,горе ще го изкачиш!
И...е рано за "Довиждане"!
Браво,Майче! -
Поздравления!
"Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме."
Много силен е стихът ти Мая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Въпросния е вярвал в това, което прави. Твоята лирическа героиня съзнателно или не, е оприличена с него...
"Довиждане" не се вписва в творбата. Смени я с "До утре"