Aug 14, 2006, 11:12 AM

Реквием

Poetry » Other

1.5K 0 5

Животът ми низ от несгоди е.
Сизифовско трудно придвижване.
Бих казала - живот не е,
а някакво подобие.
Не е ли време вече за "Довиждане"?
Достатъчно, живот.
Надлъгвахме се -
нямам сили вече за преструване.
Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

Сизифовско трудно придвижване.

Въпросния е вярвал в това, което прави. Твоята лирическа героиня съзнателно или не, е оприличена с него... Думата
"Довиждане" не се вписва в творбата. Смени я с "До утре"

2006-08-15T20:59:54+03:00
Романтик (Христо Костов)

Ще повторя Петя, рано ти е за " Довиждане".
Още дълго ще ни радваш със своите чудесни стихове!!!
Поздрави, Мая!!!

2006-08-14T22:09:36+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Силен стих , Мая! Браво!

2006-08-14T20:59:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поела си Сизифовия камък,
не спирай,горе ще го изкачиш!
И...е рано за "Довиждане"!
Браво,Майче!

2006-08-14T11:51:01+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Поздравления!
"Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме."
Много силен е стихът ти Мая!

2006-08-14T11:29:08+03:00