Животът ми низ от несгоди е.
Сизифовско трудно придвижване.
Бих казала - живот не е,
а някакво подобие.
Не е ли време вече за "Довиждане"?
Достатъчно, живот.
Надлъгвахме се -
нямам сили вече за преструване.
Ти победи и се отдръпвам.
Но усмихни ми се,
поне веднъж...
сега, когато се сбогуваме.
© Мая Попова Всички права запазени
Въпросния е вярвал в това, което прави. Твоята лирическа героиня съзнателно или не, е оприличена с него... Думата
"Довиждане" не се вписва в творбата. Смени я с "До утре"