19 нояб. 2008 г., 00:12

Реквием в бяло

2.1K 0 23

 

Как винаги

става така,

най-шарената -

разстреляна

в упор

с единствен куршум,

от който

няма възкръсване.

Прелъстена

и

изнасилена

от мечтания,

в евкалиптова гора

призраци

ловува.

Прозрачна сянка

на пъстра

мечта

за сбъдване.

Все още

мъничко

мърдаща,

за да дочака

последна

молба

за

прошка.

Сега е облечена

в траурно бяло

от японски

цъфнали вишни...

И...

Вечна й памет...

Безвъзвратно

е

мъртва...

Плачеш ли...

Плача...

След малко

ще ти избърша очите

с цветче

от японска вишна.

 

 

МУЗИКА>>>Моцарт-Реквием 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Жарава, споделено е. И няма за какво да ми благодариш. Поздравче!
  • С благодарност към всички!
    Адаш, може и да си права за снимките. Опитвам се да ги подбера според тематиката. Не винаги успявам да открия най-добрите. И необятността на нета си има граници Понякога и не най-подходящата музика намирам. Но определено си мисля, че музиката и образността подчертават написаното. Поне към това се стремя. Тази вечер, в твоя чест, ще пусна едно "голо" - без музика и картина
  • Много бяло,Веси!
    Хареса ми!
    Имам въпрос...Нужно ли е да използваш тия грозни снимки от нета?
    Сигурно имат някакъв смисъл,който аз не мога да разбера...(което е мой проблем),но мисля,че са излишни
    Стихът и музиката са перфектни и без тях!Съвсем приятелски спделям!
  • Веси, нееднократно съм си правил шегички с написаното от теб, но тук само мога да замълча и да се вглъбя минорно в бялата одежда на лирическата героиня...
  • много красиво... и тъжно...с обич, Веси...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...