Nov 19, 2008, 12:12 AM

Реквием в бяло

  Poetry
2.1K 0 23

 

Как винаги

става така,

най-шарената -

разстреляна

в упор

с единствен куршум,

от който

няма възкръсване.

Прелъстена

и

изнасилена

от мечтания,

в евкалиптова гора

призраци

ловува.

Прозрачна сянка

на пъстра

мечта

за сбъдване.

Все още

мъничко

мърдаща,

за да дочака

последна

молба

за

прошка.

Сега е облечена

в траурно бяло

от японски

цъфнали вишни...

И...

Вечна й памет...

Безвъзвратно

е

мъртва...

Плачеш ли...

Плача...

След малко

ще ти избърша очите

с цветче

от японска вишна.

 

 

МУЗИКА>>>Моцарт-Реквием 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Жарава, споделено е. И няма за какво да ми благодариш. Поздравче!
  • С благодарност към всички!
    Адаш, може и да си права за снимките. Опитвам се да ги подбера според тематиката. Не винаги успявам да открия най-добрите. И необятността на нета си има граници Понякога и не най-подходящата музика намирам. Но определено си мисля, че музиката и образността подчертават написаното. Поне към това се стремя. Тази вечер, в твоя чест, ще пусна едно "голо" - без музика и картина
  • Много бяло,Веси!
    Хареса ми!
    Имам въпрос...Нужно ли е да използваш тия грозни снимки от нета?
    Сигурно имат някакъв смисъл,който аз не мога да разбера...(което е мой проблем),но мисля,че са излишни
    Стихът и музиката са перфектни и без тях!Съвсем приятелски спделям!
  • Веси, нееднократно съм си правил шегички с написаното от теб, но тук само мога да замълча и да се вглъбя минорно в бялата одежда на лирическата героиня...
  • много красиво... и тъжно...с обич, Веси...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...