19.11.2008 г., 0:12

Реквием в бяло

2.1K 0 23

 

Как винаги

става така,

най-шарената -

разстреляна

в упор

с единствен куршум,

от който

няма възкръсване.

Прелъстена

и

изнасилена

от мечтания,

в евкалиптова гора

призраци

ловува.

Прозрачна сянка

на пъстра

мечта

за сбъдване.

Все още

мъничко

мърдаща,

за да дочака

последна

молба

за

прошка.

Сега е облечена

в траурно бяло

от японски

цъфнали вишни...

И...

Вечна й памет...

Безвъзвратно

е

мъртва...

Плачеш ли...

Плача...

След малко

ще ти избърша очите

с цветче

от японска вишна.

 

 

МУЗИКА>>>Моцарт-Реквием 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Жарава, споделено е. И няма за какво да ми благодариш. Поздравче!
  • С благодарност към всички!
    Адаш, може и да си права за снимките. Опитвам се да ги подбера според тематиката. Не винаги успявам да открия най-добрите. И необятността на нета си има граници Понякога и не най-подходящата музика намирам. Но определено си мисля, че музиката и образността подчертават написаното. Поне към това се стремя. Тази вечер, в твоя чест, ще пусна едно "голо" - без музика и картина
  • Много бяло,Веси!
    Хареса ми!
    Имам въпрос...Нужно ли е да използваш тия грозни снимки от нета?
    Сигурно имат някакъв смисъл,който аз не мога да разбера...(което е мой проблем),но мисля,че са излишни
    Стихът и музиката са перфектни и без тях!Съвсем приятелски спделям!
  • Веси, нееднократно съм си правил шегички с написаното от теб, но тук само мога да замълча и да се вглъбя минорно в бялата одежда на лирическата героиня...
  • много красиво... и тъжно...с обич, Веси...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....