"Реквием за една мръсница" (не по Райнов)

6 мар. 2020 г., 07:19

Поэзия » Свободный стих

807 0 2

Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.

И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от

червената стръв.

И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от

лошото време”.

Ближех рани (не устни) и танцувах в дъжд.

Господин Никой и аз една от жените.

По ръба на бръснача вървях.

Някой отнякъде вика:

“На тази жена и отива всеки един цвят “!.

05.03.2020г