13 авг. 2022 г., 15:18  

Реквием за най-прекрасния дъжд 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 13
366 9 12
РЕКВИЕМ ЗА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ДЪЖД
Изля се някак изведнъж –
та чак стъклата зазвънтяха.
По-мил от неочакван мъж,
нахълта и под мойта стряха.
Попи у мен – и в него аз.
Разля във вените ми лудост,
и бях пияна – до захлас,
в очакване да стане чудо.
И под лъжичката ме сви
и молех се да не отмине,
дордето в крехките треви ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »