Реквием за най-прекрасния дъжд
РЕКВИЕМ ЗА НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ ДЪЖД
Изля се някак изведнъж –
та чак стъклата зазвънтяха.
По-мил от неочакван мъж,
нахълта и под мойта стряха.
Попи у мен – и в него аз.
Разля във вените ми лудост,
и бях пияна – до захлас,
в очакване да стане чудо.
И под лъжичката ме сви
и молех се да не отмине,
дордето в крехките треви
снаги източват детелините,
дордето стане мил и благ,
на двора орехът наперен
и край изтръпналия праг
не цъфнат първите невени,
и кос с омокрени крилца
не заподскача покрай пътя,
и блеснат в локвата слънца,
от куп мехурчета окъпани,
и разпилее се в дъга,
която трае два-три мига.
Такава обич пожелах,
за цял живот, която стига.
© Валентина Йотова All rights reserved.
