В тънък черен шлифер се загръщам.
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят.
Ще тръгна по асфалтовият свят пеша.
Трябва да намеря пътя, своят –
не на някоя изгубена душа.
Застани със мен на гарата последно.
Нарисувай релси с металически графит.
Трябва ли да тръгвам? Май е редно.
Във мъглата моят влак ме чака скрит. ...