Релси
В тънък черен шлифер се загръщам.
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят.
Ще тръгна по асфалтовият свят пеша.
Трябва да намеря пътя, своят –
не на някоя изгубена душа.
Застани със мен на гарата последно.
Нарисувай релси с металически графит.
Трябва ли да тръгвам? Май е редно.
Във мъглата моят влак ме чака скрит.
Изпий със мене чаша чай,
подари ми есенни звезди.
Излекувай мойте рани вятър,
превържи дъждовните ми синини.
Подарявам ти лист пожълтяла хартия,
ти подай ми куфар самота.
С шлифер, куфар и мъгливи думи,
май че все ще тлея на света.
© Ценка Гарова All rights reserved.
