Реплика
Реплика
Свързват ни нас
онези картини,
с познатите багри
на пъстрата есен,
декемврийски мъгли
и снежните зими,
побелелият град
и една песен.
И ни свързва светът
на маскирани думи,
скритият плач
от безбожник обречен,
стихът написан
от един безумец
и на нашата
обща тайна наречен.
И ни свързва
самотният спомен за вяра,
като дрипав отшелник -
отдавна отречен.
Свързва ни пламъкът,
който догаря,
другото тръгна -
няма го вече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
