Реплика
Свързват ни нас
онези картини,
с познатите багри
на пъстрата есен,
декемврийски мъгли
и снежните зими,
побелелият град
и една песен.
И ни свързва светът
на маскирани думи,
скритият плач
от безбожник обречен,
стихът написан
от един безумец
и на нашата
обща тайна наречен.
И ни свързва
самотният спомен за вяра,
като дрипав отшелник -
отдавна отречен.
Свързва ни пламъкът,
който догаря,
другото тръгна -
няма го вече.
© Виолета Томова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
