ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина (Красимира Чакърова)
100 547
5 сент. 2019 г., 17:54  

Ресто

840 9 6

Рестото! ... Животът го чака озъбен.

Стрели уж назаем му дават "приятели".

Отчаяно викаш - "Животе наръбен,

омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!

 

Писмата изпращай по есен с мъглите,

когато прибират небето на птиците!

Но пак ще останат човешки мечтите,

любов неделима се крие в зениците!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Гавраил, Георги, Марианка и Ангелче - сега видях, че сте надникнали тук. Ежедневието е толкова ангажиращо, а времето ценно, че мога да оценя всяка запетайка . И да не пишете, знам че сте наоколо и ви благодаря!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Много ми хареса, Краси! В Любими! Браво!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    "Любов неделима се крие в зениците".Красиво,впечатляващо!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Да, наистина се роди от емоцията, съвсем спонтанно! Благодаря ви, Райне и Генек!
  • RainaVakova
    RainaVakova
    Браво, Краси! Спонтанно и живо! Благодаря ти!

Няма значение 🇧🇬

Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?
Какво е да кръстиш с човешкото "искам" ...
RainaVakova
RainaVakova
Поэзия » Другая
868 5 8

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0