5 сент. 2019 г., 16:19

Няма значение

865 5 8

Писмата до утре дали сме изпратили?
Нима любовта е делима
на вчера и днес? Или само приятели
ще стигат за идната зима?

 

Какво е да кръстиш с човешкото "искам"
най-сладката своя присъда
и още да вярваш усмихнат и искрен,
че пишем, което ще бъде?

 

Дали оцеляваме? Няма значение!
Смъртта е явление често.
Парцали и кукли, видели спасение,
не чакат в душите ни ресто.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно стихотворение! Поздрав.
  • Дани, Ангелче, Марианче, благодаря, че сте тук и зачитате думички и настроение! Бъдете верни на поезията си😜!
  • Много силно и образно, Райне! Поздравления!
  • Точно, Гавраиле - да не забравяме собствените си желания! Хубава вечер ти желая!
  • Важно е какво искаме защото там са мечтите ни.

Ресто 🇧🇬

Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите, ...
834 9 6

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...