Рестото! ... Животът го чака озъбен.
Стрели уж назаем му дават "приятели".
Отчаяно викаш - "Животе наръбен,
омръзна ми вече от толкоз "Създатели"!
Писмата изпращай по есен с мъглите,
когато прибират небето на птиците!
Но пак ще останат човешки мечтите,
любов неделима се крие в зениците!