9 янв. 2024 г., 19:01  

Реторичен въпрос 

  Поэзия » Строгие формы
176 4 5

Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.

 

Навярно тя за вас си е голяма,
а аз превръщам в глина всяка кал,
извайвам с нея образ светъл, бял
и с думите – научени от мама.

 

И пиша както мога, както знам,

ако възкръснат мъртвите поети,
то как ли ще я караме натам?

 

Дали ще се червим тогаз oт срам,
за думи, сякаш и от тях отнети?
Въпросът реторичен е... и ням...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ники! И най-красивите думи да напишеш, по най-изящния начин, Красе, има ли разминаване между тях и делата ти, звучат кухо и смехотворно.
  • Важното е, че ще ги запомня, няма значение с какво ... а на теб май ти са и лесни тези строги форми. Хареса ми!
  • Наде💗💗💗
  • Каквото имах - казах. И нито дума повече.
  • Пак съм пропуснала клюката..
    Защо, бе хора, от среда пак ставате обстановка...какво ще родите в тази спорове на егото? Бива ли да ви вдъхновява налагането на Аз-а? Талант имате, но...
    По и най и баш! Тъжно е
Предложения
: ??:??