Реторичен въпрос
Каквото имам и каквото нямам,
oтнел е Бог, а друго ми е дал,
понякога със смях, не рядко с жал,
съм зрител на дребнавата ви драма.
Навярно тя за вас си е голяма,
а аз превръщам в глина всяка кал,
извайвам с нея образ светъл, бял
и с думите – научени от мама.
И пиша както мога, както знам,
ако възкръснат мъртвите поети,
то как ли ще я караме натам?
Дали ще се червим тогаз oт срам,
за думи, сякаш и от тях отнети?
Въпросът реторичен е... и ням...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
