26 дек. 2019 г., 11:58

Ревност 

  Поэзия
1919 7 11

Прелитат бързо капките дъждовни,

измиват нежно гневните клепачи.

Навярно обичта така си плаче,

в очите щом се гледаме виновно.

 

Какво да сторя, щом съм облак див

и черни мълнии дъжда пробиват?

Не срещат от душата съпротива,

за да се чувствам влюбено щастлив.

 

Поспри, сърце! Ще падна на колене

във локвите на твоята любов

и всеки тътен в мен ще ражда зов

от болка по несбъднато горене!

 

Днес мълнии душата ми разнищват.

Защо се чувствам като на стрелбище?

 

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??