Ревност
Прелитат бързо капките дъждовни,
измиват нежно гневните клепачи.
Навярно обичта така си плаче,
в очите щом се гледаме виновно.
Какво да сторя, щом съм облак див
и черни мълнии дъжда пробиват?
Не срещат от душата съпротива,
за да се чувствам влюбено щастлив.
Поспри, сърце! Ще падна на колене
във локвите на твоята любов
и всеки тътен в мен ще ражда зов
от болка по несбъднато горене!
Днес мълнии душата ми разнищват.
Защо се чувствам като на стрелбище?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados
