Прелитат бързо капките дъждовни,
измиват нежно гневните клепачи.
Навярно обичта така си плаче,
в очите щом се гледаме виновно.
Какво да сторя, щом съм облак див
и черни мълнии дъжда пробиват?
Не срещат от душата съпротива,
за да се чувствам влюбено щастлив.
Поспри, сърце! Ще падна на колене
във локвите на твоята любов
и всеки тътен в мен ще ражда зов
от болка по несбъднато горене!
Днес мълнии душата ми разнищват.
Защо се чувствам като на стрелбище?
© Симеон Ангелов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
