Dec 26, 2019, 11:58 AM

Ревност 

  Poetry
1922 7 11

Прелитат бързо капките дъждовни,

измиват нежно гневните клепачи.

Навярно обичта така си плаче,

в очите щом се гледаме виновно.

 

Какво да сторя, щом съм облак див

и черни мълнии дъжда пробиват?

Не срещат от душата съпротива,

за да се чувствам влюбено щастлив.

 

Поспри, сърце! Ще падна на колене

във локвите на твоята любов

и всеки тътен в мен ще ражда зов

от болка по несбъднато горене!

 

Днес мълнии душата ми разнищват.

Защо се чувствам като на стрелбище?

 

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??