Ревност
Прелитат бързо капките дъждовни,
измиват нежно гневните клепачи.
Навярно обичта така си плаче,
в очите щом се гледаме виновно.
Какво да сторя, щом съм облак див
и черни мълнии дъжда пробиват?
Не срещат от душата съпротива,
за да се чувствам влюбено щастлив.
Поспри, сърце! Ще падна на колене
във локвите на твоята любов
и всеки тътен в мен ще ражда зов
от болка по несбъднато горене!
Днес мълнии душата ми разнищват.
Защо се чувствам като на стрелбище?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
