18 февр. 2023 г., 12:12

Ревност - иронията на любовта

1.6K 3 5

Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна.
Не ми позволява и срещу сянката ми крещи.
Ревност!?
Ревнува той от синевата, полудява щом ме няма.
Ревнува - дано е силно...
Ревнува, защото обича.
Сърцето му знае, че тялото само лекува похотта и трепери -
иронията на любовта...и аз така горя.
Оглежда се любовта, плътта дава в тъмата на нощта.
Мрак - отражение на две очи, допир на две ръце...
чувства с ревниво сърце.

15.05.2022г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомира Тошева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Цвети много хубаво начало. И да си пожелаем вдъхновение и добри и чувствителни хора край нас.
  • И аз благодаря.
    Радвам се, че я посетих. Донесе хубаво начало на деня ми.
    Дано и вашият е такъв.
  • Много истинско и хубаво, Цвети! Благодаря, че посети моята страничка и хареса мои творби. Хубаво е да се запознаем чрез творчество 😊
  • Благодаря.
    И на мен ми се вижда различно и увлекателно, може би, защото има ирония не само в заглавието, а и като интонация.
    Дано не обидя някого...не защото е мое, но изобразява малко или много онази сладко-горчива, мъжка пасивност. Като пак казвам, "пасив" не е с цел обида.
    Напротив има много добри страни.
    Радвам се, че ти допада.
  • Някак ме зарадва! Увлекателно! Прочетох го на един дъх, мила Цвети! Комплименти!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...