18.02.2023 г., 12:12

Ревност - иронията на любовта

1.6K 3 5

Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна.
Не ми позволява и срещу сянката ми крещи.
Ревност!?
Ревнува той от синевата, полудява щом ме няма.
Ревнува - дано е силно...
Ревнува, защото обича.
Сърцето му знае, че тялото само лекува похотта и трепери -
иронията на любовта...и аз така горя.
Оглежда се любовта, плътта дава в тъмата на нощта.
Мрак - отражение на две очи, допир на две ръце...
чувства с ревниво сърце.

15.05.2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Цвети много хубаво начало. И да си пожелаем вдъхновение и добри и чувствителни хора край нас.
  • И аз благодаря.
    Радвам се, че я посетих. Донесе хубаво начало на деня ми.
    Дано и вашият е такъв.
  • Много истинско и хубаво, Цвети! Благодаря, че посети моята страничка и хареса мои творби. Хубаво е да се запознаем чрез творчество 😊
  • Благодаря.
    И на мен ми се вижда различно и увлекателно, може би, защото има ирония не само в заглавието, а и като интонация.
    Дано не обидя някого...не защото е мое, но изобразява малко или много онази сладко-горчива, мъжка пасивност. Като пак казвам, "пасив" не е с цел обида.
    Напротив има много добри страни.
    Радвам се, че ти допада.
  • Някак ме зарадва! Увлекателно! Прочетох го на един дъх, мила Цвети! Комплименти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...