18.02.2023 г., 12:12

Ревност - иронията на любовта

1.7K 3 5

Нощта е поразителна.
Погледа се взира в Мрака - отражението на две очи,
докосва с две ръце, чувства с ревниво сърце.
На Мрака, давам плътта, с обещание "само твоя" -
шептя и ръка протягам...искам да го докосна.
Не ми позволява и срещу сянката ми крещи.
Ревност!?
Ревнува той от синевата, полудява щом ме няма.
Ревнува - дано е силно...
Ревнува, защото обича.
Сърцето му знае, че тялото само лекува похотта и трепери -
иронията на любовта...и аз така горя.
Оглежда се любовта, плътта дава в тъмата на нощта.
Мрак - отражение на две очи, допир на две ръце...
чувства с ревниво сърце.

15.05.2022г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Цвети много хубаво начало. И да си пожелаем вдъхновение и добри и чувствителни хора край нас.
  • И аз благодаря.
    Радвам се, че я посетих. Донесе хубаво начало на деня ми.
    Дано и вашият е такъв.
  • Много истинско и хубаво, Цвети! Благодаря, че посети моята страничка и хареса мои творби. Хубаво е да се запознаем чрез творчество 😊
  • Благодаря.
    И на мен ми се вижда различно и увлекателно, може би, защото има ирония не само в заглавието, а и като интонация.
    Дано не обидя някого...не защото е мое, но изобразява малко или много онази сладко-горчива, мъжка пасивност. Като пак казвам, "пасив" не е с цел обида.
    Напротив има много добри страни.
    Радвам се, че ти допада.
  • Някак ме зарадва! Увлекателно! Прочетох го на един дъх, мила Цвети! Комплименти!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...