Рицарска чест
Ти, рицарю, недей да съжаляваш
за битките с пролята чужда кръв,
защото чест и слава заслужаваш
и в не един турнир сам беше пръв!
Не чакам милост – искам да забиеш
в сърцето ми желязната кама!
Не виждаш ли – под бронята се крие
любов – не мъст, а огън, светлина!
Не виждаш ли, че белите ни дрехи
покриват чисти ангелски души
и капките по златните доспехи
са нашите най-праведни сълзи!
В сърцата ни са сторили пробойни
годините чрез хиляди стрели,
които ние срещахме достойно,
с облечените в ризници съдби!
Сега е ред на мен да си замина,
че горе чака Моят Господар!...
Аз паднах – нека спомнят мойто име!
Смъртта ми днес е най-достоен дар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
