mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
13.02.2010 г., 16:01 ч.

Рицарска чест 

  Поезия » Друга
2284 0 6

Ти, рицарю, недей да съжаляваш

за битките с пролята чужда кръв,

защото чест и слава заслужаваш

и в не един турнир сам беше пръв!

 

Не чакам милост – искам да забиеш

в сърцето ми желязната кама!

Не виждаш ли – под бронята се крие

любов – не мъст, а огън, светлина!

 

Не виждаш ли, че белите ни дрехи

покриват чисти ангелски души

и капките по златните доспехи

са нашите най-праведни сълзи!

 

В  сърцата ни са сторили пробойни

годините чрез хиляди стрели,

които ние срещахме достойно,

с облечените в ризници съдби!

 

Сега е ред на мен да си замина,

че горе чака Моят Господар!...

Аз паднах – нека спомнят мойто име!

Смъртта ми днес е най-достоен дар!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??