Рижият котарак
Съдбата
- риж котарак,
с меки лапи
- надежда,
край нас обикаля.
А ние все
нещо подреждаме...
минутите непогалени
до кукувичата прежда
на спомена.
Щастливи сме,
щом се хванем
за нишката
и я завържем
за крилата на врана.
Да ни издигне нагоре...
/нищо,че тя
самата е хваната.../
Все пак там живее небе
а,от високото
всичко се вижда,
/дали сме до птица
или не.../
само по-далече
от рижото.
Когато,нещо
е невидимо,
може би,
то просто се крие
в сумрак.
Боже,
дай очи на враната
да не се среща
със котарак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
