враната (Маргарита Василева)
156 5525
1.12.2008 г., 16:40 ч.

Рижият котарак 

  Поезия
1135 0 34

Съдбата

- риж котарак,

с меки лапи

- надежда,

край нас обикаля.

А ние все

нещо подреждаме...

минутите непогалени

до кукувичата прежда

на спомена.

Щастливи сме,

щом се хванем

за нишката

и я завържем

за крилата на врана.

Да ни издигне нагоре...

/нищо,че тя

самата е хваната.../

Все пак там живее небе

а,от високото

всичко се вижда,

/дали сме до птица

или не.../

само по-далече

от рижото.

Когато,нещо

е невидимо,

може би,

то просто се крие

в сумрак.

Боже,

дай очи на враната

да не се среща

със котарак...

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??