diesto (Данаил Антонов)
985 537
3 февр. 2022 г., 11:15

Рикошет 

  Поэзия » Любовная
269 1 5

Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах
на обичи, заключили ми вятъра.
Дотолкова, че тлеещата жар
изгаряше крилете на мечтател... 
Хиляда пъти стрелях напосоки 
от у̀пора на своя мироглед. 
Уцелих се в душата. Надълбоко. 
Това ми е съдбата. Рикошет... 
Хиляда пъти грохвам от умора, 
загубил се от сляпото в сълзите си 
и празното във думите на хора, 
които бъркат пожелания с лъжѝ... 
Кълна се и проклинам. До хиляда. 
А искам да съм нечия молитва! 
Че смърт е тази болка - да си клада 
до пепелното - Сбогом, след обикване... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??