Рикошет
Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах
на обичи, заключили ми вятъра.
Дотолкова, че тлеещата жар
изгаряше крилете на мечтател...
Хиляда пъти стрелях напосоки
от у̀пора на своя мироглед.
Уцелих се в душата. Надълбоко.
Това ми е съдбата. Рикошет...
Хиляда пъти грохвам от умора,
загубил се от сляпото в сълзите си
и празното във думите на хора,
които бъркат пожелания с лъжѝ...
Кълна се и проклинам. До хиляда.
А искам да съм нечия молитва!
Че смърт е тази болка - да си клада
до пепелното - Сбогом, след обикване...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
