Хиляда пъти сигурно си тръгвах.
Луната безразлично свети в мен.
Отдавна ѝ дотегнало залъгване,
че аз съм вълк със кожа на Поет...
Хиляда пъти вярвах и не вярвах
на обичи, заключили ми вятъра.
Дотолкова, че тлеещата жар
изгаряше крилете на мечтател...
Хиляда пъти стрелях напосоки
от у̀пора на своя мироглед.
Уцелих се в душата. Надълбоко.
Това ми е съдбата. Рикошет... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up