Рикошет
РИКОШЕТ
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели.
Среднощ в тъмата в сенките на кестен
дописвам най-невероятни приказки.
Сега съм друга – с дъх на късна есен
и огън стъквам си от всяка истина.
Не знаехте ли, че с пукнатините
целебна в мене бликва светлината?
Не са ми нужни покрив и обител,
щом укротявам бръснещия вятър.
Изстреляните безпредметно думи
се връщат там, където са подхвърлени.
Едва ли има смисъл да раздухвам
угасналите сред забрава въглени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
