Рикошет
РИКОШЕТ
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели.
Среднощ в тъмата в сенките на кестен
дописвам най-невероятни приказки.
Сега съм друга – с дъх на късна есен
и огън стъквам си от всяка истина.
Не знаехте ли, че с пукнатините
целебна в мене бликва светлината?
Не са ми нужни покрив и обител,
щом укротявам бръснещия вятър.
Изстреляните безпредметно думи
се връщат там, където са подхвърлени.
Едва ли има смисъл да раздухвам
угасналите сред забрава въглени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
